Лекцията на Яна

Лектор: Яна Пенева

Фотографията като начин да виждаме

Човекът, емоцията и създаването на образ, който въздейства.

Фотографията започва много преди натискането на спусъка. Тя започва с любопитството към човека и света около него, със способността да наблюдаваме, да разпознаваме малките промени в поведението, жеста, погледа и светлината и да откриваме значение в ситуации, които на пръв поглед изглеждат напълно обикновени.

В тази сесия ще говорим за това какво всъщност ни кара да създаваме изображения и как постепенно изграждаме собствен начин да виждаме. Ще търсим връзката между личния опит на фотографа и образите, които той създава, защото всяка фотография неизбежно носи част от човека зад камерата, неговите интереси, чувствителност, страхове, любопитство и отношение към света.

Ще разгледаме фотографията като възможност да създаваме и пресъздаваме светове. Понякога те произлизат от реалността, друг път са изградени от спомен, усещане или въображение, но във всички случаи фотографът решава какво да покаже и какво да остави извън изображението. Именно тези решения постепенно превръщат фотографията от регистриране на видимото в авторски образ.

Ще говорим за начина, по който фотографията може да надхвърли непосредствено видимото и да носи усещане за преживяване, характер и атмосфера. Как чрез избора на момент, дистанция, светлина и отношение към човека пред камерата фотографът не просто описва случващото се, а изгражда образ със собствено присъствие и смисъл. Как чрез светлина, цвят, пространство, композиция, дистанция и момент можем да създадем атмосфера и да насочим усещането на зрителя, без непременно да му обясняваме какво трябва да почувства.

Голяма част от работата ще бъде посветена на човека пред камерата. Ще наблюдаваме езика на тялото, жестовете, погледа и микромимиките, защото често именно там се намира най-важното в един портрет. Ще говорим за онези кратки състояния между позите и между съзнателните реакции, когато човек за момент престава да играе роля пред камерата и започва просто да присъства.

Ще търсим начини да разбираме хората, които снимаме, техните търсения, възприятия и отношение към самите себе си. Портретът не е единствено изображение на лице или тяло. Той може да бъде среща между две различни светоусещания, това на човека пред камерата и това на фотографа зад нея. От качеството на тази среща често зависи дали ще получим просто красиво изображение или фотография, в която усещаме истинско човешко присъствие.

Ще се върнем и към магията на обикновеното. Към способността да откриваме образ там, където на пръв поглед няма нищо специално. Една стая, случаен жест, отражение, движение на светлината, предмет или кратък момент между двама души могат да съдържат цяла история, когато се научим да ги забелязваме. Това означава отново да развием любопитството си и да престанем постоянно да търсим единствено очевидното и зрелищното.

Практическата част ще превърне тези разговори в реален процес на създаване. Ще наблюдаваме как една първоначална идея се променя в момента, в който срещне реален човек, пространство и светлина. Ще търсим не предварително зададен резултат, а възможност фотографът да реагира на това, което действително се случва пред него, и постепенно да открие образа вътре в ситуацията.

Важна част от сесията ще бъде и разговорът след снимането. Ще разглеждаме създадените фотографии не само през въпроса дали са красиви или технически правилни, а през това какво казват, какво усещане оставят и кои решения ги правят силни или намаляват тяхното въздействие. Ще говорим за селекцията като част от авторския процес и за способността да бъдем критични към собствената си работа, без да губим връзката с причината, поради която сме започнали да снимаме.

Ще отделим време и за портфолиата на участниците. Не просто като преглед на отделни добри фотографии, а като опит да открием какво се повтаря в работата на всеки човек, към какви теми, лица, пространства и емоции се връща и дали между отделните изображения вече започва да се появява собствен визуален почерк.

Какво искам участниците да научат от мен

Искам след тази среща участниците да започнат да се доверяват повече на собственото си любопитство и да разберат, че фотографията не започва от техниката, а от необходимостта да погледнеш по-внимателно към нещо, което те е накарало да спреш.

Искам да се научат да наблюдават човека отвъд позата и очевидната емоция, да разпознават жестовете, погледите, микромимиките и малките промени в езика на тялото, чрез които понякога разбираме много повече, отколкото чрез директно изразеното.

Искам да разберат как атмосферата се изгражда не само чрез светлина и композиция, а чрез отношението между фотографа, човека и пространството. Как едно изображение може да въздейства, без да бъде натрапчиво, и да оставя на зрителя достатъчно пространство сам да открие своята емоция и своя прочит.

Искам да ги насърча да търсят необикновеното в обикновеното и да не чакат специални места, специални хора или идеални условия, за да създадат запомняща се фотография. Понякога най-силните образи се намират в нещата, покрай които сме свикнали да минаваме, без да ги забелязваме.

Искам да им помогна да започнат да разпознават собствените си търсения в изображенията, които създават. Да разберат защо определени теми ги привличат, защо се връщат към определени хора, светлина, пространства или състояния и как постепенно от тези повторения може да се роди собствен визуален език.

И най-вече искам да си тръгнат с желание отново да бъдат любопитни. Да наблюдават повече, да задават повече въпроси и да търсят фотографията не само в това, което изглежда красиво, а в онова, което ги кара да почувстват нещо. Защото силната фотография не просто показва как е изглеждал един момент. Тя ни позволява да почувстваме какво е било да бъдем там.